продължение от Терапевтичната сила на личната еволюция
“Трудно ми е да убедя себе си, че един благодетелен и всемогъщ Бог е създал насекомите с ясната умисъл, че техните ларви ще се хранят с жива плът или, че котките си играят с мишките, които ще изядат…” Чарлз Дарвин
Например човекът с най-високият коефициент на интелигентност (около 200), Оливър Сакс, лекар-невролог, е лекувал неврологични увреди след пандемията от Испански грип, и също е страдал от проблеми с нервната система. Д-р Сакс е първият лекар – изследовател изказал хипотезата, че в основата на всички болести стоят вирусите. Другият пример за човек, починал от преумора , 40 г след прекарано инфекциозно заболяване, със симптоми идентични с тези, на съвременната ‘дълга настинка’ е самия автор на теорията за еволюцията, Чарлз Дарвин. С подобни симптоми са били още композиторът Лудвиг ван Бетовен и медицинската сестра Флоранс Найтингейл, родоначалник на съвременната статистика. Тези примери от историята ни помагат да разберем, случващото се сега. За заболяването на Дарвин, разказва 60 години след смъртта му, синът му Франсис:
Симптомите могат да се опишат като дезориентация, леки когнитивни пропуски, пристъпна умора, неспособност за справяне с умствено натоварване, нарушение на съня, сърцебиене, проблеми с храносмилателната система. Оплакванията се влошават и продължават десетилетия, до смъртта на Дарвин, след преумора от един планински поход. Днес, разпределянето на усилията, е в основата на подхода за лечение на ‘дългата настинка’ и хроничната умора. Болните са принудени да загърбят припрения си начин на живот. „Макар лошото здраве, най-вероятно, да унищожи години от живота ми, то ме спаси от разсейване в излишни забавления и социални контакти.”, казва Дарвин. Днес, един типичен симптом на ‘дългата настинка’ е не-поносимост към алкохол, цигари и кафе. В тази връзка, може да се предположи, че заболяването е поставило Дарвин, на мястото му, отредено от еволюцията. Място на учен-биолог. Има например хора, на които мястото им, е на масата. Има обаче други, на които не им е там мястото и ако се насилват да подражават на първите, боледуват. Първите обикновено са седнали вечер на масата за да разпуснат, с чувство за добре свършена работа, докато вторите имат някакакъв неразрешен проблем и не им спори. Докато е създавал теорията си, Дарвин само се е догаждал, че нещо причинява ‘случайността’, в изменчивостта и пренася наследствеността, но още не е знаел за съществуването на гените, ДНК и мутациите. Възможно е, това да го е разболявало, или погледнато от друг ъгъл, той е страдал докато, нещо го е глождело, да намери отговор на въпроса. Най-голямата мъка в живота си, Дарвин описва, като загуба на въздействие, от страна на музиката и поезията. По-точно, те са започнали да му въздействат по друг начин. Като дете и младеж, музиката и поезията са го поставяли в едно хармонично състояние, на неописуемо безгрижие и блаженство. Като възрастен, те го карат да мисли трескаво, в посока решаване задачата на живота му, а именно, какъв е произходът на видовете и човека.
„Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е животът.” Чарлз Дарвин
Дарвин не изпитва същия жизнен импулс при слушането на музика и четенето на поезия, като преди, заради многото натрупана информация. Тръгнал вече по този път, музиката го вдъхновява, да обработва натрупаната информация. Имал е някои съмнения и угризения, докато работи. Смятал е, че ако се занимава по час два, всеки ден, с музика и поезия, нямаше да е на толкова болен. Нищо чудно, че при тези обстоятелства, го е сполетял синдромът на хроничната умора. Само мисълта, че е на път да създаде такава мащабна теория е изморявала Дарвин. Вероятно си е давал сметка, че това е вид бреме, което малко хора могат да носят. Липсата на удовлетворение от живота е съществен симптом при болните от ‘дълга настинка’. Според едно мащабно проучване качеството на живота им е по-лошо от живота на болни от рак (дори и да са го отключили след вирус). Единствените оздравели от тежкия ‘дълъг’ пост-инфекциозен синдром, са тези, които са започнали да ‘медитират’ и ‘препрограмират’ мозъка си, така че да се откъснат от психологическите обременености, емоционални зависимости и негативни емоции. Повечето болни от ‘дълга настинка’ преди да се разболеят, все са бързали за някъде, включително и да водят природосъобразен живот. Постоянно са имали чувството, че си губят времето и не са достатъчно ефикасни. Чарлс Дарвин също се е хранил и лекувал природосъобразно. Така е доживял до седемдесет и няколко години, въпреки трудностите. Както сега и тогава, конвенционалната медицина е била безпомощна по отношение на след-инфекциозния синдром. Въоръжен с много знания и изследователски дух, на Дарвин се е наложило да вземе собственото си здраве в собствени ръце.
Дарвин е бил по призвание лекар, но е станал биолог, само защото му е прилошавало от вида на кръв. Не е вярвал на хомеопатията, баячките и ‘месмеризма’ по това време, но най-голямо подобрение е получил, на място за водолечение, комбинирано с хомеопатия. Оттогава сменил приоритетите си и започнал да се лекува самостоятелно и алтернативно. Болестта се влошава през годините и Дарвин умира през 1882 г. въпреки, че води иначе здравословен живот, през последните си 20 години. Въпреки уроците на еволюцията и пълното му посвещение на изследователската работа, по време на едно иначе здравословно мероприятие, той не разчита усилията си, изморява се прекалено и предава богу дух, . Може би е решил, че задачата му е изпълнена. Чарлз Дарвин, се заразява с болестта на Шагас, през 1837 г. по време на изследователска мисия в Аржентина. Нито той, нито различните специалисти, с които по-късно се е консултирал, са успели да се справят със симптомите му. Всъщност, диагнозата му е поставена, много години след смъртта, след есхумация . Подобно на лаймската болест, на ‘дългата настинка’ и другите хронични страдания, доминираща при хроничната фаза от болестта на Шагас е автоимунната реакция. В случая с Дарвин, болестта сякаш го е напътствала в собствената му еволюция, за да създаде обща теория на еволюцията. Еволюирал е, под натиска на еволюцията, да формулира принципите на еволюцията. Без значение дали се нарича Еволюция или Бог, този неумолим природен механизъм, е имал нужда, чрез някого, да изрази и формулира законите си, така че, да са наясно всички, защо не бива да застават на пътя на еволюцията.
‘Пътят към върха не е труден, само ако се возиш на лифта.’
Всеки човек си има своя задача и се сблъсква с трудности по пътя на собствената еволюция. Дарвин е пример за истинско посвещение, постоянство и воля при изпълнение на много трудна задача. Изследовател, прекарал по-голямата част от живота си, като пациент на самия себе си, специалист по всякакви естествени процедури и алтернативни средства, Дарвин е ползвал услугите на външни специалисти, само по водолечение. Обикновено пациентите стоят на единият полюс, лекарите на другия, но последната пандемия разми тази граница. Днес, единствените компетентни специалисти по въпросите на ‘дългата настинка’, са лекари боледували от нея. Най-голям успех имат боледуващи невролози, психолози, психиатри и неврофизиолози. Едно от най-често изтъквани оплаквания е срещата с неразбирането, от страна на лекари, роднини и близки. Околните смятат, че оплакванията са ‘от главата’ и това е самата истина, защото става дума, за психо-соматично заболяване, засягащо в голяма степен ‘главата’, команден пункт, на централната и вегетативна нервни системи. Именно лекарите преживели трудности с главата, успяват лесно да определят и облекчат пациенти болни от същата болест. Предходните пандемии също не са правили изключение и такива лекари винаги е имало. Някои представители на екстровертния тип, са експериментирали със себе си и пациентите, търсейки решение.
Това, че болестта е един от най- значимите инструменти на еволюцията, не означава, че само болните еволюират. Болестта е механизъм предпазващ от навиците и шаблоните на мислене, които поставят човек по стръмния път на Сизиф – пътя на болката и тегобата да ‘тика’, тежкото бреме на съдбата си по един и същ стръмен склон, вместо да се спуска за удоволствие по заснежена писта. Пандемията постави предизвикателства както пред екстровертите свикнали да живеят навън и да общуват на живо, така и пред интровертите, които преживяват по-тежко всички драми и несгодите. Пандемията накара и едните и другите да развият качества на характера, които са им липсвали. Тъй като симптомите на нервно и митохондриално увреждане присъстват при почти всеки болен от ‘дълъг Ковид’, на един човек, независимо дали е предразположен към рационално мислене или има интуитивна природа, се налага да преосмисли и усъвършенства тези две страни на личността си – разума и интуицията.Както и да разберат двете страни на живота – ако искаш да ти е лесно, се налага да понесеш трудностите на живота. За да се возиш на лифта, по пътя към върха, някой е трябвало предварително да го изгради, друг да произведе електричество, а ти да препечелиш за билет. Трудностите, с които се борят болните от дълга настинка и други хронични заболявания, са техния билет по пътя към техния нов, вълнуващ и щастлив живот.
